упълномощавала си

Речник на българския език

1. упълномощавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упълномощавала си е производна форма на упълномощавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. упълномощавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упълномощавала си е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. упълномощавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упълномощавала си е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).