упълномощавала е

Речник на българския език

1. упълномощавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощавала е е производна форма на упълномощавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упълномощавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощавала е е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. упълномощавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощавала е е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).