упълномощавала

Речник на българския език

1. упълномощавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощавала е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упълномощавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощавала е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. упълномощавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

упълномощавала е производна форма на упълномощавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. упълномощавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

упълномощавала е производна форма на упълномощавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).