упълномощава

Речник на българския език

1. упълномощава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

упълномощава е производна форма на упълномощавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. упълномощава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

упълномощава е производна форма на упълномощавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. упълномощава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

упълномощава е производна форма на упълномощавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).