упрекнели

Речник на българския език

1. упрекнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

упрекнели е производна форма на упрекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упрекнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

упрекнели е производна форма на упрекна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).