упрекнел

Речник на българския език

1. упрекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упрекнел е производна форма на упрекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упрекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

упрекнел е производна форма на упрекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).