упрекваха

Речник на българския език

1. упрекваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упрекваха е производна форма на упреквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упрекваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

упрекваха е производна форма на упреквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).