упражняло

Речник на българския език

1. упражняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упражняло е производна форма на упражня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упражняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

упражняло е производна форма на упражня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).