упражнил е

Речник на българския език

1. упражнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упражнил е е производна форма на упражня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упражнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упражнил е е производна форма на упражня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).