упражнило си

Речник на българския език

1. упражнило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

упражнило си е производна форма на упражня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. упражнило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

упражнило си е производна форма на упражня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).