употреби

Речник на българския език

1. употреби — мн. ч.

употреби е производна форма на употреба (мн. ч.).

2. употреби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

употреби е производна форма на употребя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. употреби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

употреби е производна форма на употребя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. употреби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

употреби е производна форма на употребя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. употреби — повелително наклонение, ед. ч.

употреби е производна форма на употребя (повелително наклонение, ед. ч.).