упорствувал е

Речник на българския език

1. упорствувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упорствувал е е производна форма на упорствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упорствувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упорствувал е е производна форма на упорствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. упорствувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упорствувал е е производна форма на упорствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).