упорстваше

Речник на българския език

1. упорстваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

упорстваше е производна форма на упорствам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. упорстваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

упорстваше е производна форма на упорствам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).