упокоял

Речник на българския език

1. упокоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упокоял е производна форма на упокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упокоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

упокоял е производна форма на упокоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).