упокоявал си

Речник на българския език

1. упокоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упокоявал си е производна форма на упокоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. упокоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упокоявал си е производна форма на упокоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. упокоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упокоявал си е производна форма на упокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).