упокоявало е

Речник на българския език

1. упокоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упокоявало е е производна форма на упокоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упокоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упокоявало е е производна форма на упокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. упокоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упокоявало е е производна форма на упокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).