упокоявало

Речник на българския език

1. упокоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упокоявало е производна форма на упокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упокоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упокоявало е производна форма на упокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. упокоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

упокоявало е производна форма на упокоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. упокоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

упокоявало е производна форма на упокоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).