упокоило

Речник на българския език

1. упокоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упокоило е производна форма на упокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упокоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

упокоило е производна форма на упокоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).