упокоила

Речник на българския език

1. упокоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упокоила е производна форма на упокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упокоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

упокоила е производна форма на упокоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).