уподобяло

Речник на българския език

1. уподобяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уподобяло е производна форма на уподобя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уподобяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уподобяло е производна форма на уподобя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).