уподобил е

Речник на българския език

1. уподобил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уподобил е е производна форма на уподобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уподобил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уподобил е е производна форма на уподобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).