уподобило е

Речник на българския език

1. уподобило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уподобило е е производна форма на уподобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уподобило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уподобило е е производна форма на уподобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).