уподобило

Речник на българския език

1. уподобило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уподобило е производна форма на уподобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уподобило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уподобило е производна форма на уподобя (мин. деят. св. прич. ср. р.).