уподобил

Речник на българския език

1. уподобил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уподобил е производна форма на уподобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уподобил — мин. деят. св. прич. м. р.

уподобил е производна форма на уподобя (мин. деят. св. прич. м. р.).