уплътнявал

Речник на българския език

1. уплътнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уплътнявал е производна форма на уплътнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уплътнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уплътнявал е производна форма на уплътнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уплътнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

уплътнявал е производна форма на уплътнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. уплътнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

уплътнявал е производна форма на уплътнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).