унищожало

Речник на българския език

1. унищожало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унищожало е производна форма на унищожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. унищожало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

унищожало е производна форма на унищожа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).