унифицирах

Речник на българския език

1. унифицирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

унифицирах е производна форма на унифицирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. унифицирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

унифицирах е производна форма на унифицирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).