унифицирали

Речник на българския език

1. унифицирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

унифицирали е производна форма на унифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. унифицирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

унифицирали е производна форма на унифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. унифицирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

унифицирали е производна форма на унифицирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. унифицирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

унифицирали е производна форма на унифицирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).