униса

Речник на българския език

1. униса — сег. вр., 3 л., ед. ч.

униса е производна форма на унисам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. униса — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

униса е производна форма на унисам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. униса — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

униса е производна форма на унисам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).