унилия

Речник на българския език

1. унилия — м. р. непълен член

унилия е производна форма на унил (м. р. непълен член).

2. унилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

унилия е производна форма на уния (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).