унилите

Речник на българския език

1. унилите — мн. ч. членувано

унилите е производна форма на унил (мн. ч. членувано).

2. унилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

унилите е производна форма на уния (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).