унизяло

Речник на българския език

1. унизяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унизяло е производна форма на унизя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. унизяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

унизяло е производна форма на унизя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).