унизявал си

Речник на българския език

1. унизявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унизявал си е производна форма на унизявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. унизявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унизявал си е производна форма на унизявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. унизявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

унизявал си е производна форма на унизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).