унизявало

Речник на българския език

1. унизявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унизявало е производна форма на унизявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. унизявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унизявало е производна форма на унизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. унизявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

унизявало е производна форма на унизявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. унизявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

унизявало е производна форма на унизявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).