унизявал

Речник на българския език

1. унизявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

унизявал е производна форма на унизявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. унизявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

унизявал е производна форма на унизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. унизявал — мин. деят. св. прич. м. р.

унизявал е производна форма на унизявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. унизявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

унизявал е производна форма на унизявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).