унизели

Речник на българския език

1. унизели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

унизели е производна форма на унизя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. унизели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

унизели е производна форма на унизя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).