унижил

Речник на българския език

1. унижил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

унижил е производна форма на унижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. унижил — мин. деят. св. прич. м. р.

унижил е производна форма на унижа (мин. деят. св. прич. м. р.).