универсализирал

Речник на българския език

1. универсализирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

универсализирал е производна форма на универсализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. универсализирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

универсализирал е производна форма на универсализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. универсализирал — мин. деят. св. прич. м. р.

универсализирал е производна форма на универсализирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. универсализирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

универсализирал е производна форма на универсализирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).