униваха

Речник на българския език

1. униваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

униваха е производна форма на унивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. униваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

униваха е производна форма на унивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).