унаследяло

Речник на българския език

1. унаследяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унаследяло е производна форма на унаследя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. унаследяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

унаследяло е производна форма на унаследя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).