унаследило си

Речник на българския език

1. унаследило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

унаследило си е производна форма на унаследя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. унаследило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

унаследило си е производна форма на унаследя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).