унаследило

Речник на българския език

1. унаследило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

унаследило е производна форма на унаследя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. унаследило — мин. деят. св. прич. ср. р.

унаследило е производна форма на унаследя (мин. деят. св. прич. ср. р.).