унаследила

Речник на българския език

1. унаследила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

унаследила е производна форма на унаследя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. унаследила — мин. деят. св. прич. ж. р.

унаследила е производна форма на унаследя (мин. деят. св. прич. ж. р.).