умя

Речник на българския език

1. умя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

умя е производна форма на умея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. умя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

умя е производна форма на умея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).