умърлушил съм

Речник на българския език

1. умърлушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умърлушил съм е производна форма на умърлуша се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умърлушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умърлушил съм е производна форма на умърлуша се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).