умърлушил си

Речник на българския език

1. умърлушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умърлушил си е производна форма на умърлуша се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умърлушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умърлушил си е производна форма на умърлуша се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).