умърлушил е

Речник на българския език

1. умърлушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушил е е производна форма на умърлуша се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умърлушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушил е е производна форма на умърлуша се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).