умърлушило

Речник на българския език

1. умърлушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умърлушило е производна форма на умърлуша се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умърлушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

умърлушило е производна форма на умърлуша се (мин. деят. св. прич. ср. р.).