умърлушили

Речник на българския език

1. умърлушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умърлушили е производна форма на умърлуша се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умърлушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

умърлушили е производна форма на умърлуша се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).