умърлушила

Речник на българския език

1. умърлушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умърлушила е производна форма на умърлуша се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умърлушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

умърлушила е производна форма на умърлуша се (мин. деят. св. прич. ж. р.).